четвъртък, 21 декември 2023 г.

ТЕ го правят 😨 - Иво Игнатов


Връзка:
https://youtu.be/u-3nyaJiwaw
ТЕ го правят 😨 - Иво Игнатов
👀 ВИЖ уникалната история 👉 https://tes.best ✔️ Абонирам се с 🔔 за ОЩЕ: https://www.youtube.com/channel/UCNG-vrnYuGomTZr0OhrJkEQ?sub_confirmation=1 🔑 Разбери как да премахнеш блокажите, които ти пречат да бъдеш богат, здрав, свободен и щастлив човек (Ето Тук): https://www.ivoignatov.com/tehniki/tes-eft . . . Речта на Севърн Сузуки - ООН в Рио де Жанейро (1992г.) “Здравейте, аз съм Северн Сузуки и говоря от името на ЕКО – детска организация за ОС. Ние сме група от 12 и 13 –годишни деца, които се опитват да променят нещо. Ние сами събрахме всички необходими средства, за да дойдем на това място, отдалечено на 5 000 мили и да кажем на Обединените нации, че трябва да променят отношението си. Идвайки тук днес, аз нямам никакви скрити намерения. Аз се боря за моето бъдеще. Да загубя моето бъдеще не е като да загубя на избори или няколко точки на стоковия пазар. Аз съм тук, за да говоря от името на всички бъдещи поколения, на всички умиращи от глад деца, чийто плач остава нечут. Тук съм за да говоря от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, където да живеят. Страхувам се да се покажа на слънце заради озоновите дупки. Страхувам се да дишам въздух, защото не зная какви химикали има в него. Преди ходех на риболов, тук в моето родно място заедно с баща ми, докато не останаха само.риби пълни с отрова. Всеки ден чуваме за животни и растения, които изчезват завинаги. През целия си живот съм мечтала да видя стада от диви животни, джунгли и дъждовни гори, пълни с птици и пеперуди, но сега се чудя дали те ще съществуват, за да могат моите деца един ден да ги видят. Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща, когато бяхте на моите години? Всичко това се случва, а ни е продължаваме да се правим, че имаме всичкото време и всичките решения. Аз съм още дете и нямам тези решения, но искам да осъзнаете, че и вие ги нямате. Не знаете как да оправите дупките в озоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в замърсените води. Не знаете как да върнете изчезналите животински видове. И определено не знаете как да върнете дъждовните гори, които са се превърнали в пустини. Ако не знаете как да поправите всичко това, моля, спрете да го рушите! Тук може да сте дошли като делегати на вашите правителства, бизнесмени, ръководители, журналисти и политици, но всъщност сте майки и бащи, братя и сестри, чичовци и лели и всеки от вас е нечие дете. Аз съм още дете, но знам, че ние сме едно 5 милиардно семейство, всъщност едно семейство от 30 милиона вида. И това никога няма да се промени от никое правителство или граници. Аз съм дете, но разбирам, че всички ние трябва да действаме като един свят, насочен към една цел. Моят гняв не ме заслепява и моят страх не ми пречи да кажа на света как се чувствам. В моята страна правим толкова разхищения. Купуваме и хвърляме, купуваме и хвърляме… И въпреки това северните страни не споделят това с нуждаещите се. Дори когато имаме повече от необходимото се страхуваме да споделяме. Страхуваме се да споделим благата си с някой друг. В Канада живеем приличен живот. Имаме храна, вода, подслон, имаме часовници, велосипеди, телевизори, компютри. Можем да продължим този списък още два дни. Тук в Бразилия ние бяхме шокирани от това как живеят деца от улицата. Едно дете ни каза: „Иска ми се да бях богат. И тогава щях да дам на всички деца от улицата храна, дрехи, подслон, лекарства, любов и грижи.” Ако едно дете от улицата, което няма нищо е готово да сподели свето с другите, защо ние, които имаме всичко, сме толкова алчни. Не спирам да мисля, че тези деца са мои връстници и ми е чудно, че все още има такова голямо значение в коя страна си роден. Аз можех да бъда детето от улиците на Рио, детето, умиращо от глад в Сомалия, детето жертва на война от Средния изток, детето просяче от Индия. Аз съм още дете, но знам, че ако всички пари, похарчени за войни бяха отделени за решаване на екологичните проблеми, намаляване на бедността и опазване на мира, нашият свят щеше да е едно прекрасно място. В училище и дори в детската градина ни учите как да се грижим за околния свят, да не се бием с другите, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме други същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни. Тогава защо вие правите неща, които ни казвате да не правим!? Не забравяйте причината за тези конференции. За кого ги правите? Ние всички сме ваши деца, вие решавате в какъв свят ще растем. Родителите трябва да могат да успокоят децата си като им кажат „Не се притеснявай, всичко ще се оправи. Това не е края на света, правим всичко възможно да го спасим”. Но не мисля, че вие можете да кажете това. Дори се чудя наистина ли сме във вашия списък с приоритети. Баща ми винаги е казвал „Ти си това, което правиш, не което говориш”. Е, това, което правите, ме кара да плача нощем. Вие все казвате, че ни обичате. Но аз ви предизвиквам: моля, направете нещо за да защитите думите си.” . . . От филма: Serious for UFO 2

Няма коментари:

Публикуване на коментар