Уважавай се ИЛИ ще те третират като БОКЛУК🚯

Връзка:
https://www.youtube.com/watch?v=xY8oPc1qnf4
Уважавай се ИЛИ ще те третират като БОКЛУК🚯
1.) Потърси 🔍 "Всемогъщата ТЕС" в Google и с AI 👀 2.) Виж до какво води този линк 👉 https://tes.best ✅ 3.) Абонирам се с 🔔 за ОЩЕ ползи: https://www.youtube.com/channel/UCNG-vrnYuGomTZr0OhrJkEQ?sub_confirmation=1 . . . Кой друг иска да постигне по възможно най-бързия, лесен и доказан начин изобилие от: 1. Пари = (финансова свобода). 2. Чудесно здраве = (бодрост и сила). 3. Прекрасна любов + (истински приятелства). Посети сайта и разбери, как да го направиш и ти: 👉 https://www.ivoignatov.com . . . Има един специфичен поглед, който хората ти хвърлят, когато разберат, че могат да те използват без последствия. Това не е омраза, защото омразата би означавала, че те възприемат като заплаха и че притежаваш някаква сила. Това не е и гняв, тъй като той би предполагал, че си достатъчно значим, за да нарушиш спокойствието им. Това е тихо и фино презрение, изразено чрез начина, по който те прекъсват по средата на изречението, без дори да се извинят. Усещаш го дълбоко в стомаха си като студено осъзнаване, че си се превърнал в удобната, сигурна опция, която никога не казва „не“. Вярваш, че си добър човек, че твоето мълчание е зрялост, а безкрайното ти прощаване е добродетел. Жестоката истина обаче е, че ти не си добродетелен, а просто безобиден, а в този свят безобидните не се уважават – те се консумират. Николо Макиавели, човекът, разбрал най-тъмните ъгли на човешката природа, би ти казал, че е много по-безопасно да се страхуват от теб, отколкото да те обичат. Любовта се крепи на връзката на задължението, която поради низостта на хората се прекъсва при всяка възможност за тяхна изгода. Страхът обаче се поддържа от ужас от наказание, който никога не те предава и винаги работи в твоя полза. Не става въпрос за това да се превърнеш в тиранин или злодей, а за това да станеш опасен – да бъдеш способен да си тръгнеш и да оставиш хората да те загубят. За да спреш неуважението мигновено, трябва първо да убиеш онази част от себе си, която неистово моли за чуждо одобрение. Психологическото програмиране, което те държи слаб, се разпада чрез разбирането на фундаменталния икономически закон за дефицита. Ти си третиран като нищо, защото си безплатен и винаги на разположение на другите. Златото и диамантите са ценни, защото са редки, докато водата, макар и жизненоважна, често е пренебрегвана, защото е навсякъде. Когато отговаряш на съобщения за секунди и казваш „да“ на всяка услуга, преди още да са я доизрекли, ти наводняваш пазара със своето присъствие. Когато предлагането надвишава търсенето, стойността на твоята личност и твоето време пада до нула. Човешките същества са биологично програмирани да преследват онова, което се оттегля, защото ние сме ловци по природа. Ние не ценим това, което само пада в ръцете ни, а онова, за което трябва да работим и което трябва да заслужим. Ако се представяш като някой, който няма нищо по-добро за правене от това да чака другите, те ще те третират точно по този начин. Истинското уважение изисква изкуствено създаване на недостиг чрез волево оттегляне на твоето време, енергия и внимание. Следващият път, когато не искаш да направиш нещо, просто кажи „не“ и не давай параграф с оправдания или лъжи за болната си котка. Тишината, която следва след едно категорично „не“, е мястото, където живее и диша твоята истинска сила. Повечето хора се ужасяват от тази тишина и бързат да я запълнят с нервен смях, оправдания или излишни извинения. Когато се обясняваш, ти всъщност се подчиняваш и молиш за тяхното разрешение да имаш собствено мнение. Един суверен не обяснява своите укази и не се извинява за границите, които поставя пред другите. Тук се намесва ефектът на Зайгарник, според който човешкият ум се фиксира върху незавършените задачи и неразгаданите мистерии. Ако си отворена книга, която излива целия си вътрешен свят пред всеки срещнат, ти си завършена задача и интересът към теб изчезва. Но когато задържаш информация и слушаш повече, отколкото говориш, ти се превръщаш в „незатворен цикъл“ и хората започват да търсят твоето одобрение. Карл Юнг предупреждава, че ако ти самият не знаеш кой си, светът ще ти каже кой си – и обикновено отговорът няма да ти хареса. Твоят външен свят е огледало, което отразява вътрешното ти състояние с брутална и хирургическа точност. Ако влизаш в стаята с прегърбени рамене и очи, които се извиняват за това, че заемат място, ти излъчваш сигнал, че си плячка. Хищните личности, нарцисистите и експлоататорите имат шесто чувство за липсата на себеуважение и я надушват като кръв във водата. Те не атакуват силните, те атакуват послушните и тези, които винаги са съгласни с всичко. Всеки път, когато си мълчал, когато е трябвало да викаш, или си приемал неискрено извинение, ти си подписвал договор за собственото си унижение. До скоро от мен Иво Игнатов. Ще се видим във Всемогъщата ТЕС програма.“ 👀 .